Споделям твоя ум. Сподели ми тялото си.

22:23:00



Искам да съм влюбена. В човек, в идея, в кауза… В теб. Позволи ми да рисувам в пясъка. Ще те очертая с пръсти и ще оставя вълните да отмият образа ти. Не е ли вълнуващо? Да знаеш, че съм тук само за минута, а после ще изчезна завинаги? По-леко е някак. Да усещаш допира ми, без да ме докосваш. Не е ли красиво? Тук съм, а не можеш да ме стигнеш.

Мечтая за теб всяка вечер. Не съм ти дала име и нямам представа как изглеждаш. Обаче си красив. Обичам да си мисля за теб. Да те гледам със затворени очи. Чуваш ли мислите ми? Викат те. Откривам те навсякъде в себе си. Споделям твоя ум. Сподели ми тялото си. Открих те, за да те нямам и точно от това печеля.

Нека ти говоря за любов. За онези нестихващи чувства от които ме щипе чак кожата. Подарявам ти себе си. Не, нищо не ми давай в замяна, не искам. Дай ми само думи. Ще ги разпръсна в морето, като песен изпята от морска сирена. Искам да се удавя в теб. В очите ти, да се задуша от ръцете ти и да треперя от гласа ти. Ти си моята музика.

Знаеш ли, ние често сме заедно, макар че никога не си ме виждал. Вчера бях с компанията ти и им разказах за теб. Попитаха ме, дали искам да се запознаем и им отговорих с не. И аз наистина не искам. Харесва ми нашата интимност. Онази за която ти не подозираш. И дано да не узнаеш никога, защото там – в главата ми си съвършен. В действителност, едва ли си такъв. Навярно си обикновен човек, с обикновени проблеми и обикновени мечти. Но да те наблюдавам прикрита под булото на задимения бар е магия. Да поглъщам емоциите ти, докато галиш струните, да отпивам от твоята ярост, докато следваш ритъма. Усещаш го, нали? Чувстваш се привлечен, а не знаеш от какво. Сякаш нещо те дърпа, ала не улавяш посоката и си оставаш на същото място. Не ме виждаш, а ме гледаш. Красиво е. Харесва ми да съм прозрачна и да наблюдавам. Излизам извън тялото си и навестявам сънищата ти. Аз съм онзи образ без лице, който неизменно присъства в мечтите ти. Не мечтаеш ли? Лъжеш, всеки мечтае понякога.

Лека нощ! Затварям очи, за да те видя отново.


You Might Also Like

0 коментара

Всичко за мен

Моята снимка
Ани, Анита, Кроули или едно необикновено момиче, което носи солен въздух в косите си. Музика, цвят, емоция, хаос, който създава - това е тя. Не я поглеждай в очите, ако не можеш да плуваш, особено срещу течението. Диша, за да пише и пише, за да диша, откакто познава буквите. Отраснала е с Кант и Шопенхауер в едната ръка и сестрите Бронте и Джейн Остин в другата. Колекционира стари книги, от които черпи вяра и мъдрост. Интересува се от източни учения, философия и квантова физика. Мечтае да обиколи Индия, да учи от някой гуру и да управлява йога център. Но всичко с времето си. Сега е увлечена от модата и напук на земните цветове дори понякога застава пред обектива. Момиче изключение. Овен, какво да я правиш?