Всъщност, харесва ми да съм с температура. Допада ми това опиянение и тръпките в скованото ми тяло, напомнящи влюбване. Харесва ми как парят клепачите – всяко затваряне отронва сълза, която години е чакала да бъде изплакана. Клепките ми се целуват, а целувките им предизвикват огън. Избухват светове и само в състояние на летаргичната отнесеност, очите ми престават да са слепи.

Ръцете ми тереперят, зъбите тракат, а устните – сини. Мускулите ме болят, пулсират – напомнят че още са живи. А умът ми… Той е размътен. Блуждая, сънувам, бълнувам. Летя.

Важно е обаче, да си сам. Напълно сам, без да има кой да те смущава с грижи. Да пълзиш едвам - едвам до тоалетната, със сетни сили да се бориш с капачката, за да отпиеш, ала не от жажда, а защото трябва.

Лежиш си. От едната страна е термометъра, а от другата компютъра. Час по час си мериш покачването и си казваш, защо пък да не възпееш усещането?

Йес. Разболях се, не съм на себе си, утре съм на лекар. Аре чал и нека Силата ни предпази от короната, че чух, че е тежка.

Искам да ти кажа толкова много неща. Да ги крещя в лицето ти, да изплача всички неизказани думи. Да те докосна отново, да те видя отново, да се изгубя в очите ти. Да потъна в зеленото, да се удавя в чувствата си. Пиша ти. Сякаш ще видиш. Сякаш ще ми отговориш. Затварям очите си и те виждам и жив и мъртъв и дишащ и провесен. И чист и окалян, оповръщан, умиращ, обичащ и истински. Треперещ. И аз треперя с теб.

Искам да съм влюбена. В човек, в идея, в кауза… В теб. Позволи ми да рисувам в пясъка. Ще те очертая с пръсти и ще оставя вълните да отмият образа ти. Не е ли вълнуващо? Да знаеш, че съм тук само за минута, а после ще изчезна завинаги? По-леко е някак. Да усещаш допира ми, без да ме докосваш. Не е ли красиво? Тук съм, а не можеш да ме стигнеш.

Мечтая за теб всяка вечер. Не съм ти дала име и нямам представа как изглеждаш. Обаче си красив. Обичам да си мисля за теб. Да те гледам със затворени очи. Чуваш ли мислите ми? Викат те. Откривам те навсякъде в себе си. Споделям твоя ум. Сподели ми тялото си. Открих те, за да те нямам и точно от това печеля.

Нека ти говоря за любов. За онези нестихващи чувства от които ме щипе чак кожата. Подарявам ти себе си. Не, нищо не ми давай в замяна, не искам. Дай ми само думи. Ще ги разпръсна в морето, като песен изпята от морска сирена. Искам да се удавя в теб. В очите ти, да се задуша от ръцете ти и да треперя от гласа ти. Ти си моята музика.

Знаеш ли, ние често сме заедно, макар че никога не си ме виждал. Вчера бях с компанията ти и им разказах за теб. Попитаха ме, дали искам да се запознаем и им отговорих с не. И аз наистина не искам. Харесва ми нашата интимност. Онази за която ти не подозираш. И дано да не узнаеш никога, защото там – в главата ми си съвършен. В действителност, едва ли си такъв. Навярно си обикновен човек, с обикновени проблеми и обикновени мечти. Но да те наблюдавам прикрита под булото на задимения бар е магия. Да поглъщам емоциите ти, докато галиш струните, да отпивам от твоята ярост, докато следваш ритъма. Усещаш го, нали? Чувстваш се привлечен, а не знаеш от какво. Сякаш нещо те дърпа, ала не улавяш посоката и си оставаш на същото място. Не ме виждаш, а ме гледаш. Красиво е. Харесва ми да съм прозрачна и да наблюдавам. Излизам извън тялото си и навестявам сънищата ти. Аз съм онзи образ без лице, който неизменно присъства в мечтите ти. Не мечтаеш ли? Лъжеш, всеки мечтае понякога.

Лека нощ! Затварям очи, за да те видя отново.

Беше една от онези вечери в които предпочитах да си остана сама. Не за друго, ами да не разваля илюзията за себе си у хората. Като че те имат престава коя съм точно, ама... Ужким, последните години поддържам имидж на изискана. Старая се да се придържам към мадамско-издържания маниер на поведение. Разбирате ли, една дама никога не страда от менстурални болки, камо ли да си признае, че има болезнени газове в следствие на тях. Отвратително е само, като си го помислиш. В крайна сметка, свободен достъп до клозета имат само простосмъртните щото Височайшите особи не могат да акат. Те си пудрят носа. Та и аз така си го пудря моя, само дето пудрите ми са малко по-различни от стандартните. Изхождайки от последното, този период от месеца хич не предразполагаше към взаимодействие с други човеци. Конкретно  тази нощ, бях в настроение за убиване.

Реших да убия апатията с бърбъна, който откраднах от маминия долап – тя и без това, друго освен вода, не близва. Огнената е в моята юрисдикция.

Хвърлих половин око към Юнг, който се правя че го чета вече втори месец и пак се отказах от него. Нещо не съм в настроение да се занимавам с различни емоции освен моите собствени. Отпих голяма глътка от издраскания Дуралекс, а коремът ми шумно изкъркори.

Понякога в гърдите ми засяда чувство, което трудно мога да опиша с думи. Като че някой се опитва да ме задуши и едновременно с това да ме погали. Коремът ми е свит на топка и аха-да повърна. По дяволите, искам толкова много неща! Предимно за ядене, естествено, чувствата и останалите префърцунени суетни, могат да вървят по дяволите. Аз  не че не чувствам, чувствам си. Например глад. За това и искам основно неща за ядене. Но и жажда също усещам понякога. Даже съм толкова жадна, че почти осезавам хладното докосване на стъклото до устните си, както най-нежна целувка и после пламтящата възбуда от стичащата се пареща течност по гърлото ми. След това нежното гъделичкане по тръбопровода и плавното спускане на алкохола към стомаха, който като една бездънна яма е способен да погълне всичко и веднага. Работи в моя полза – усвоява трудно нещата, та се напивам лесно и от малко. С махмурлука се справям. Тайната се крие в това да се поддържаш в константно опиянение и да не си позволяваш и за секунда моменти на отрезвяване. Изтървеш ли се и за миг, всичко рухва, мамка му. Почват да нахлуват едни шибани мисли за шибания живот и всичката му шибана безсмисленост, повръща ти се и докато се надига бълвоча в гърлото, се чувстваш разколебан. Какъв е смисъла да си правиш труда да тичаш към гърнето? При всички случаи ще повърнеш. Върху себе си.

И тази нощ не спах добре. Събудих се потна, трепереща и леко уплашена. Свих се потъвайки отново в топлата прегръдка на кошмара и алкохолният делириум. Махмурлук, здравей, здравей!