Искаш ли? Дообре!
19:57:00
Искам да ти кажа толкова много неща. Да
ги крещя в лицето ти, да изплача всички неизказани думи. Да те докосна отново,
да те видя отново, да се изгубя в очите ти. Да потъна в зеленото, да се удавя в
чувствата си. Пиша ти. Сякаш ще видиш. Сякаш ще ми отговориш. Затварям очите си
и те виждам и жив и мъртъв и дишащ и провесен. И чист и окалян, оповръщан,
умиращ, обичащ и истински. Треперещ. И аз треперя с теб.
Страхувам се, че ще изчезнеш. Знам, ти отдавна изчезна, обаче аз не те пускам. Заровила съм се в спомени и живея там с теб. Протягам ръка, като че те стигам, докосвам, усещам, целувам, а ти изтичаш като вода изпод пръстите ми. Спомен. Това си ти. Тъй ярък и светъл, че се задушавам. Но не ослепявам, защото те виждам навсякъде. Мислите ми се блъскат, бият се с емоциите и замлъкнах завинаги. Разбъркани думи изливам, крещя ги и нищо не значат за никого. Освен за теб. А теб те няма. Не и тук, не в този свят. И мен ме няма. Духът ми е с теб.
Чувам гласът ти. И ведър и стенещ, притихващ и ясен, раздиращ тъмното и носещ още по-тъмно със себе си. Мъртъв си. Със себе си уби и мен.
Потънах в музиката. Всеки стон е спомен, всеки спомен е щастие, а всяко щастие е мъка, защото искам още. Още има само в главата ми. Там където си ти. До мен. Винаги жив и завинаги мъртъв. Красиво открадна словата ми и от Словоблудница превърнах се в Скитница.Търся те навсякъде. Във всяка въздишка си ти. Зад всяко лице надничат очите ти и ме осъждат, че искам да обичам пак. А всъщност, обичала съм само теб. Ти и пак ти, навсякъде ти и само ти. Образът ти ме преследва като съновидение в тълпа от будните спящи. Настаних се удобно в рутината, залепих си лъжовна усмивка и замлъкнах. Посветих си думите на теб. И приживе и мъртъв ти си единственото вдъхновение. Ти си изкуството ми, ти си картините ми, ти си думите и сълзите ми. Ти си щастието и нещастието. Ти си аз и аз съм ти. Ще оцелея, обещавам. И ще дишам и за теб.
Понякога се чудя какво ли е усещането. Вероятно е красиво. Непосредствено преди смъртта отделяш достатъчно количество халюциногени, за да можеш да се възнесеш щастливо. Намери ли щастието? Намери го, разбира се. Взе със себе си и моето. Ти си думи. Винаги си бил това и с това ме омагьоса. С безкрайните текстове лишени от смисъл за всекиго другиго освен за мен.
Депресията е най-хубавото нещо, което може да ми се случи.
0 коментара