Ода за коментиращите

Някои хора са си перманентно изпилени. Други пък се изпиляват в следствие на..? А трети (като мен), съвсем целенасочено си докарват въпросното умствено състояние, ‘щото просто иначе не могат да преживеят всичката тая помия ( брейй, гадостите които бълвам край нямат. На моменти, чак сама се изненадвам от себе си ). Ако разгледаме начина ми на мислене до преди четири години, вероятно няма да има и най – малък признак за сегашното ми Аз. Щях да използвам високопарни изразни средства и да се опитвам да се самоубедя, каква духовна личност съм. Ама ‘тва са пълни глупости и всички сме на ясно с тях. Всъщност, аз пак мога да се изразявам високо интелектуално и да използвам думи, които ½ от населението няма да разберат, ‘щото на времето не са чели достатъчно. Ама к’ъв е смисъла да изпаря и най – малката останала у мен надеждица, все пак, на някой да му просветне на къде бия? Вече всички убедих, какъв невероятен хейтър съм, нали? Ама не е вярно. Обичам ви, хора и за това ви говоря така. Всичко е една голяма сбирщина от тъпанари. И проблема не е в масовата идиотщина. Проблема е, че никой не иска да осъзнае, че е идиот. (изключваме мен, аз съм съвсем на ясно със собствената си глупост и нямам проблем с публичното ми самопризнание, че съм кретен (още една скоба – има ли женски вариант на думата кретен?)).

Днеска беше обявена нещо като словесна война между коментиращите в Дневник и Капитал, относно гръцката криза. Едните открито злорадстваха за нещастието на малоумната ни съседка (за Бога! Защо всяка нощ някой вие под нас?!), а други пламенно бранеха нейната „чест“. Едно само не разбрах. Някой осъзнава ли наистина какво се случва, или просто намериха трибуна да изразят публично събиралата се през годините омраза и завист (други пък необоснованото си възхищение)? Плюят се хората, правят смели изявления под сигурността на своята анонимност, а в обществото всички са едни големи мишоци, роби на властта и парите (и червената партия). Днеска Дневника, много хубавичко си го каза „Европа не спасява Гърция, а себе си“. Падне ли Гърция се срива и Еврозоната. Ама не виждам в тази работа нито повод за възмущение, нито за злорадство. А още по – малко пък разбирам, къде сме тръгнали да се сравняваме ние с гърчулята. Икономиката ни е скапана. Здравеопазването ни е скапано (като гледам новите обучаващи се кадри в медицинския факултет ми се доплаква). Правителството ни е скапано. К’во ни дреме, аджеба, дали гърците са по – зле в момента от нас? Ми нямаме ли си наши си проблеми? Добре де, признавам си, че и аз изпитвам известно задоволство от страданието им. Въпреки гръцкото в себе си, не ги харесвам като нация, а още по – малко одобрявам мързеливо – крадливия им стандарт на живот. Ама никой ли не вижда, че ако при тях е зле и при нас е зле? Като един от най – важните витализиращи фактори за българското стопанство, няма никак, ама никак да ни се отрази добре Гърция да фалира. Да не говорим за всичките й банки разположени на нашите географски ширини. Не че защитавам Гърция. Напротив. Ама съвсем сериозно си умирам от смях, като чета „компетентните“ всезнайковци. Нека нас ни трепят висулките, ама що да не се порадваме на чуждото нещастие? Няма проблем, че за нас то ще бъде живо бедствие.

П.С: Като заговорихме за коментатори, да не забравите и мен да коментирате :)