Ъъъ... /грешка в системата/

   

    Обичам калинките. Съчетават перфектната цветова комбинация. И приличат на любимата ми кола. Един ден ще имам Volkswagen Beetle – черен на огромни цикламени нарциси с жълти калинки на черни точки. Сериозно съм си го решила. Пък на задното и стъкло ще си лепна стикер „мама ми я купи“ за да бъде в разрез с общоприетото в обществото…

   … Съдбата ми е изкована от поредица грешни избори. И то толкова много, че когато не греша ми се струва нередно и неправилно…

   … Представяте ли си да ви подгони гигантска калинка човекоядец? Да? Веднага да си пиете хапчетата!...

   … Щастлива съм, че съм нещастна. Трудно ми е да обясня, как точно стигнах до това умопомрачително заключение. Всъщност не ми се говори. И аз не знам какво ми се прави…

   … Разсъждавайки над тези си, дълбоко екзистенциални въпроси в час по права и демокрация се усетих, че съм се зазяпала сериозно през прозореца. В небето летеше огромно ято някакви си пилета. Помислих си, колко ли ще им е гадно на хората, попаднали под тях, ако решат да акат едновременно. Ужас, а?...

   … До преди точно пет минути, бях абсолютно убедена, че всичко ми е ОК. После се прибрах и останах сама. И започнах да умувам. Естествено. Как ми се иска да съм тъпа, понякога. Да се изключа и да изпразня напълно главата си, докато не остане само оная връв, като от вица за блондинките, дето държала очите…

   … В този ред на мисли, по Александровска има един малък отрязък, който по това време на годината се ползва за птича тоалетна. В смисъл, всяка есен, по дърветата на точно това местенце гъмжи от косери. Между два и четири часа след обяд, по – хубаво не минавайте от там. Изглежда са се наговорили, точно тогава, да си акат заедно и… Голям обстрел. Не ме питайте от къде знам часовото им разпределение за пускане на снаряди…

   … Добре де, може и да съм тъжна.

   Много.

   Малко.

   Много малко.

   Малко много?

   И аз не знам колко точно. Не ми се случва често да дам воля на конкретно тези емоции…

 … Пък кофти. Недай си Боже да отиваш на среща и да ти бамнат един куршум върху перфектната прическа, над която си се трудил цял час. Гадна работа, честно. Не че някога ми се е случвало, де. Уверявам ви, беше злата ми сестра близначка, която по едно смешно стечение на обстоятелствата, също се казва Анита Райкова и делим едно и също тяло. Та, наистина. Не бях аз. И не са мое дело тези глупости, които изчетохте. Нейни са.