Размисли

Хората постоянно си тръгват. Защо задават въпроси, чиито отговори не желаят да знаят? И защо те карат да говориш, когато не искат да те изслушат? Да. Хората постоянно си тръгват. Като разбира се, преди това са ти разиграли тирадата с „никога няма да те оставя“ и „повече няма да бъдеш сама“. После изчезват. Внезапно, без да оставят и най – бегъл спомен, че някога са били в  живота ти. Още по – малко пък, че ще се върнат. И пак си сам. Смътно си спомняш за едни ръце, притеглящи те към себе си, през някаква си нощ, и за едни устни, шепнещи ти през целувките „говори ми“ в някакво си легло. „По – лесно е, когато споделиш“. Наговаря ти един милион сладникави неща, на които се връзваш, защото дори не си усетил, как си свалил стената. Ставаш уязвим. И после студен душ. Отново сам. Винаги сам. А сега, когато имам нужда пак да говоря, къде си, приятелю?