Размисли

11:51:00



Хората постоянно си тръгват. Защо задават въпроси, чиито отговори не желаят да знаят? И защо те карат да говориш, когато не искат да те изслушат? Да. Хората постоянно си тръгват. Като разбира се, преди това са ти разиграли тирадата с „никога няма да те оставя“ и „повече няма да бъдеш сама“. После изчезват. Внезапно, без да оставят и най – бегъл спомен, че някога са били в  живота ти. Още по – малко пък, че ще се върнат. И пак си сам. Смътно си спомняш за едни ръце, притеглящи те към себе си, през някаква си нощ, и за едни устни, шепнещи ти през целувките „говори ми“ в някакво си легло. „По – лесно е, когато споделиш“. Наговаря ти един милион сладникави неща, на които се връзваш, защото дори не си усетил, как си свалил стената. Ставаш уязвим. И после студен душ. Отново сам. Винаги сам. А сега, когато имам нужда пак да говоря, къде си, приятелю?


You Might Also Like

1 коментара

  1. Много вярно, Ани. Когато имаш най-голяма нужда от приятел, си сам със себе си.

    ОтговорИзтриване

Всичко за мен

Моята снимка
Ани, Анита, Кроули или едно необикновено момиче, което носи солен въздух в косите си. Музика, цвят, емоция, хаос, който създава - това е тя. Не я поглеждай в очите, ако не можеш да плуваш, особено срещу течението. Диша, за да пише и пише, за да диша, откакто познава буквите. Отраснала е с Кант и Шопенхауер в едната ръка и сестрите Бронте и Джейн Остин в другата. Колекционира стари книги, от които черпи вяра и мъдрост. Интересува се от източни учения, философия и квантова физика. Мечтае да обиколи Индия, да учи от някой гуру и да управлява йога център. Но всичко с времето си. Сега е увлечена от модата и напук на земните цветове дори понякога застава пред обектива. Момиче изключение. Овен, какво да я правиш?