Тя: част 8 - Куфарът
1:50:00
И тя потъна в неспокойни сънища,
напълно изцедена от безкрайното денонощие. Склопи очи и се пренесе дълбоко в
още един свят от който искаше да избяга...
Трясък. Оглушителен и пронизващ,
придружен от викове. Все викове. Винаги викове. Отвори очи. Бавно се изправи и
затътри уморено слабите си крака към вратата на стаята си. Отвори я широко. Не изпита
нищо. Вече нищо не изпитваше. Дори омразата се беше изпарила. В опустялата й
душевност се беше заселило единствено безгранично спокойствие и безразличие. Приближи
се. Впи празния си поглед в тях. Удар, след удар, след удар. Обиди. Викове. И още
удари. Тази сцена се беше разигравала толкова пъти пред очите й, че се беше
превърнала в нещо нормално. Неделима част от живота й, с която бе свикнала и
сякаш ако някога спреше, щеше да бъде странно. Но беше различно. Сега. Наблюдаваше.
Впи празният си поглед в тях, наклонила на страни къдравата си глава и гледаше.
Сякаш изучаваше техниката на ударите. Стресна се. Сети се, че може би трябва да
напави нещо. След като удари и нея. И тя го удари. Веднъж. После още веднъж. Хареса
й. И се уплаши. От себе си, не от него. От него отдавна не се страхуваше вече. Отдръпна
се. Погледна го още веднъж. В изражението й нямаше нито следа от емоция. Това сякаш
го вбеси още повече и пак я нападна, но тя вече беше запристъпвала към другата
стая, така че юмрукът му оцели стената. Изруга. Не спираше да ругае.
Тя извади всичките му дрехи от
гардеробът. Господи, колко суетен беше, имаше толкова много! Направи ги на
топки и ги натика в куфара. Щеше да се пръсне. После бавно го завлачи по
мукета. Излезе от стаята и без да каже нищо продължи към входната врата. Не можеха
да повярват. Стояха вцепенени и просто я следяха с поглед. Изрита куфара по
стълбите. „Тръгни си” – каза. Той разбра. Хвана я за косата и я блъсна надолу
при багажа му. После затръшна вратата.
Може би наистина беше опаковала
грешните дрехи. Вътре трябваше да са нейните...
0 коментара