Писмо до Валентин

Скъпи Валентине,

Искам да ти кажа, че си един долен интригант и аз те мразя. От както свят светува, заедно с Трифон водим усилена винена война срещу тебе и всеки път печелим. Червеното е нашият цвят. Но тази година интриганството ти стигна връхната си точка, Валентине. Оплете в мрежите си Трифон, предполагам, че си го опил и го накара да изчезне безкрайно. Убедена съм, че си го закарал в някоя изба и си го заключил там, а той пияницата му с пияница, най – вероятно, дори не е разбрал, че е отвлечен още. Изключително подла постъпка! Всели се в мозъците дори и на мъжките ми приятелки, та в главите им има само розови глупости. Чак и в моя започнаха да се прокрадват. Ти ме омърси, Валентине. С всичките си сърчица, дъги, шарени близалки и романтики и в моята рошава глава започнаха да се прокрадват шантави желания. До едно са свързани със свещи и еднорози.

А ти Трифоне, приятелю. Ти си един предател, на когото не може да се разчита. Как можа да се поддадеш на зловредните влияния на човек облечен с памперс? Освен това използва лък. Кой използва лък още? Нима не съм ти достатъчна? Преживяли сме толкова прекрасни мигове заедно на проклетата дата. Пеехме пиянски песни и се подигравахме на розовата глупост. А сега? Ти лежиш мръснико някъде и спиш пиянския си сън, обеспокояван единствено от алкохолното ти хълцане. А оня рус кретен на светло кестеняви кичури, само като те осети, че се осеферваш налива още от напитката на боговете в ненаситното ти гърло, убедена съм. И теб те мразя вече, така да знаеш. Окаляхте ме с глупави момичешки мечтания.