Убийте надеждата!

Скъпа мамо и скъпи татко,

Скъпа бабо, дядо, чичо, лельо, стринке и всички вие, които от 30г. ви излиза пяна от устата да повтаряте, че надеждата е в нас младите.

Обръщам се към вас, които сте ми скъпи, а и не чак толкова скъпи и се надявате. Аз... Ви презирам. Презирам това, че само сте се надявали. И убихте моята надежда. Презирам всички вас, които безпомощно стенете и роптаете, но не надигате глава. Стоите си и чакате магически да се излекувате от тумора, наречен власт. Не осъзнавате, че вие сте властта. И се надявате. Надявате се ние - младите да се надигнем. 

Как? Възпитали сте робски дух и сте посяли бурени пред царските порти. О, да, аз ви презирам. Ненавиждам невежеството ви. Но триж пъти повече мразя отказа да се развиете. Да не се надявате. И да подкрепите нас - потъпкана от вас надежда. 

Повръща ми се от думи за образователни реформи. Дано всеки изрекъл това словосъчетание да му излезе по цирей на езика. Празни приказки. Кога ще заговорим за брутния вътрешен продукт, глупави невежи, такива? Продаваме си зърното и си го купуваме обратно на тройни цени. Произвеждаме домати, но ядем гръцки. Канадски фирми копаят нашите златни залежи. Не е ли това малоумие? Всяка година се вдига общия пенсионен фонд с незнам си колко пункта. Тъпаци! Тия с големите пенсии не се оплакват, че са гладни. Бедни са тези, които се изхранват с по 100лв. месечно. 

Повдига ми се от тая държава. Не, не от властта, а от вас - безгласните ноти. Вие заслужавате всяко едно падение, защото сте страхливци. 

Убийте надеждата. Застанете до нас и пристъпете към действия!