Тя: част 9 - голота

И демонът я облада. Завъртя я, погълна я, стана част от адската вихрушка. Огън раздираше небето, топовни гърмежи отекваха сред нищото. Кожата й бе настръхнала, дъхът й – очестен. Ръцете трепереха, въздуха изгаряше, сърцето й сякаш беше извън тялото и виждаше как пулсира. Бързина. И светлина.

Притегляше я към себе си, но не с длани. Мислите му бяха нейните мисли. Чувствата му бяха нейните чувства. Тя желаеше Злото, а Злото желаеше нея.

Разтвори широко прозореца и ледената струя я блъсна назад. Косата й се разпиля в хиляди посоки, рамките на картините по стените се пръснаха и заваля дъжд от стъкла. Всичко се понесе във въздуха, погълнато от дивия си танц с вятъра. Всяка светкавица се отразяваше в очите й. Рисуваше по небесния свод очертанията й. Рисуваше нейните желания. Отнемаше дъха й, превръщаше го в кристалчета, които се забиваха в дробовете й като зъби на отровна змия. Галеше устните й със светлина и потъваше в мекотата им. Вълна от чувства. Вълна от емоции, споделени единствено с бурята. Мирис на похот и страх.

Самотата проникваше в нея, тъй както греховно страстен любовник. Накара клетките й да изтръпнат и откъсна стон от устните й.

Докосна се.

Възбуда.

Пулсираща и грешна, обвита във воал от погребани мечти.

Мъртвешко стенание.

Реки от кръв.

А тя вървеше. Боса. Нозете й окаляни, а разскъсаната рокля, едва покриваше крехкото й тяло. Мокра. Трепереща.

Светкавица.

Скала.

Погледна надолу.

И полетя.