Из дневниците на една обикновена пияница

19:09:00



Беше една от онези вечери в които предпочитах да си остана сама. Не за друго, ами да не разваля илюзията за себе си у хората. Като че те имат престава коя съм точно, ама... Ужким, последните години поддържам имидж на изискана. Старая се да се придържам към мадамско-издържания маниер на поведение. Разбирате ли, една дама никога не страда от менстурални болки, камо ли да си признае, че има болезнени газове в следствие на тях. Отвратително е само, като си го помислиш. В крайна сметка, свободен достъп до клозета имат само простосмъртните щото Височайшите особи не могат да акат. Те си пудрят носа. Та и аз така си го пудря моя, само дето пудрите ми са малко по-различни от стандартните. Изхождайки от последното, този период от месеца хич не предразполагаше към взаимодействие с други човеци. Конкретно  тази нощ, бях в настроение за убиване.

Реших да убия апатията с бърбъна, който откраднах от маминия долап – тя и без това, друго освен вода, не близва. Огнената е в моята юрисдикция.

Хвърлих половин око към Юнг, който се правя че го чета вече втори месец и пак се отказах от него. Нещо не съм в настроение да се занимавам с различни емоции освен моите собствени. Отпих голяма глътка от издраскания Дуралекс, а коремът ми шумно изкъркори.

Понякога в гърдите ми засяда чувство, което трудно мога да опиша с думи. Като че някой се опитва да ме задуши и едновременно с това да ме погали. Коремът ми е свит на топка и аха-да повърна. По дяволите, искам толкова много неща! Предимно за ядене, естествено, чувствата и останалите префърцунени суетни, могат да вървят по дяволите. Аз  не че не чувствам, чувствам си. Например глад. За това и искам основно неща за ядене. Но и жажда също усещам понякога. Даже съм толкова жадна, че почти осезавам хладното докосване на стъклото до устните си, както най-нежна целувка и после пламтящата възбуда от стичащата се пареща течност по гърлото ми. След това нежното гъделичкане по тръбопровода и плавното спускане на алкохола към стомаха, който като една бездънна яма е способен да погълне всичко и веднага. Работи в моя полза – усвоява трудно нещата, та се напивам лесно и от малко. С махмурлука се справям. Тайната се крие в това да се поддържаш в константно опиянение и да не си позволяваш и за секунда моменти на отрезвяване. Изтървеш ли се и за миг, всичко рухва, мамка му. Почват да нахлуват едни шибани мисли за шибания живот и всичката му шибана безсмисленост, повръща ти се и докато се надига бълвоча в гърлото, се чувстваш разколебан. Какъв е смисъла да си правиш труда да тичаш към гърнето? При всички случаи ще повърнеш. Върху себе си.

И тази нощ не спах добре. Събудих се потна, трепереща и леко уплашена. Свих се потъвайки отново в топлата прегръдка на кошмара и алкохолният делириум. Махмурлук, здравей, здравей!



You Might Also Like

0 коментара

Всичко за мен

Моята снимка
Ани, Анита, Кроули или едно необикновено момиче, което носи солен въздух в косите си. Музика, цвят, емоция, хаос, който създава - това е тя. Не я поглеждай в очите, ако не можеш да плуваш, особено срещу течението. Диша, за да пише и пише, за да диша, откакто познава буквите. Отраснала е с Кант и Шопенхауер в едната ръка и сестрите Бронте и Джейн Остин в другата. Колекционира стари книги, от които черпи вяра и мъдрост. Интересува се от източни учения, философия и квантова физика. Мечтае да обиколи Индия, да учи от някой гуру и да управлява йога център. Но всичко с времето си. Сега е увлечена от модата и напук на земните цветове дори понякога застава пред обектива. Момиче изключение. Овен, какво да я правиш?