Из дневниците на една обикновена пияница
19:09:00
Беше една от онези вечери в които
предпочитах да си остана сама. Не за друго, ами да не разваля илюзията за себе
си у хората. Като че те имат престава коя съм точно, ама... Ужким, последните години
поддържам имидж на изискана. Старая се да се придържам към мадамско-издържания
маниер на поведение. Разбирате ли, една дама никога не страда от менстурални
болки, камо ли да си признае, че има болезнени газове в следствие на тях.
Отвратително е само, като си го помислиш. В крайна сметка, свободен достъп до
клозета имат само простосмъртните щото Височайшите особи не могат да акат. Те
си пудрят носа. Та и аз така си го пудря моя, само дето пудрите ми са малко
по-различни от стандартните. Изхождайки от последното, този период от месеца
хич не предразполагаше към взаимодействие с други човеци. Конкретно тази нощ, бях в настроение за убиване.
Реших да убия апатията с бърбъна,
който откраднах от маминия долап – тя и без това, друго освен вода, не близва. Огнената
е в моята юрисдикция.
Хвърлих половин око към Юнг, който се
правя че го чета вече втори месец и пак се отказах от него. Нещо не съм в
настроение да се занимавам с различни емоции освен моите собствени. Отпих
голяма глътка от издраскания Дуралекс, а коремът ми шумно изкъркори.
Понякога в гърдите ми засяда чувство,
което трудно мога да опиша с думи. Като че някой се опитва да ме задуши и
едновременно с това да ме погали. Коремът ми е свит на топка и аха-да повърна.
По дяволите, искам толкова много неща! Предимно за ядене, естествено, чувствата
и останалите префърцунени суетни, могат да вървят по дяволите. Аз не че не чувствам, чувствам си. Например
глад. За това и искам основно неща за ядене. Но и жажда също усещам понякога.
Даже съм толкова жадна, че почти осезавам хладното докосване на стъклото до
устните си, както най-нежна целувка и после пламтящата възбуда от стичащата се
пареща течност по гърлото ми. След това нежното гъделичкане по тръбопровода и
плавното спускане на алкохола към стомаха, който като една бездънна яма е
способен да погълне всичко и веднага. Работи в моя полза – усвоява трудно
нещата, та се напивам лесно и от малко. С махмурлука се справям. Тайната се
крие в това да се поддържаш в константно опиянение и да не си позволяваш и за
секунда моменти на отрезвяване. Изтървеш ли се и за миг, всичко рухва, мамка
му. Почват да нахлуват едни шибани мисли за шибания живот и всичката му шибана
безсмисленост, повръща ти се и докато се надига бълвоча в гърлото, се чувстваш
разколебан. Какъв е смисъла да си правиш труда да тичаш към гърнето? При всички
случаи ще повърнеш. Върху себе си.
И тази нощ не спах добре. Събудих се
потна, трепереща и леко уплашена. Свих се потъвайки отново в топлата прегръдка
на кошмара и алкохолният делириум. Махмурлук, здравей, здравей!
0 коментара