Напук

Знаете ли какво? Едно голямо МАЙНАТА ИМ на гадостите! Да си гледат работата всички дразнители и енергийни вампири. Пълен игнор на онези разочарования. Да ходи по дяволите и сивото. Хич не ми пука, защото животът ми е хубав!

Вече споделих за множеството мои неволни самоубийствени мисии като малка. Боя се, че не свършват и като голяма. Аз съм едно непораснало дете, което всеки ден налита от една бела на друга. Влизали ли сте в казана с колелото, защото нямате спирачки? Аз съм го правила. И какво от това, че паднах от мотор с 80 км/ч? Да, аз го карах, сам сама. Вярно, потроших се, ама знам какво е чувството. Преобръщали ли сте се с кола? И това ми се е случвало. Е, жива съм. А върху вас падал ли е покрив? Върху мен е. И колко пъти боледувате годишно? Само за тази година прекарах бронхит, бронхопневмония, откриха ми милион абсурдни алергии, страдам от ниско кръвно, не издържам нито на топло, нито на студено, а онзи ден прегрях от висока температура и един ден не можех да пазя равновесие. Ама какво от това? Животът ми е прекрасен и си го харесвам точно такъв какъвто е! Сигурно съм мазохист. Но нека. Щастлива съм с всичките тези глупости които ми се случват. Щастлива съм да бъда това което съм. Лигла, саркастична, обаче целеустремена, понякога досадна, шумна, неразбрана, непукист и щастливо влюбена в телефона си. Усмихвам ви се пък. Признавам си – обичам да гледам сериали. Понякога ме домързява да стана на време за лекции, като на типичен тийн, стаята ми е в творчески хаос. Вечно закъснявам за срещи, защото пак чета нещо, по един час не мога да си избера как да съм облечена и после още един кои обувки да сложа. В момента в който нашите ги няма, вдигам блока във въздуха от силната музика и на всичкото отгоре нямам никакво намерение да се променям. Харесвам се пък. И оценям всяка секунда в живота си. Всеки миг е важен. Всеки жест е значим. И всяка усмивка е искрена. Обичам адреналина. Обичам да живея на ръба. Обичам и предизвикателствата. Е, ако можех да избегна онези злополуки, сигурно щях. Обаче точно те ми показват, колко е важно да живееш наистина. Защо написах всичко това ли? Просто за да ви кажа, хора, че нищо не е толкова фатално, че да поискате края. Стига вече черногледи изказвания. Просто живейте. :)))