Тя part 3

Тя грабна каската си от масата и се изстреля навън. Изрита уличната кофа пред входа и съдържанието се пръсна по целия тротоар. Огледа се. Нямаше никой по булеварда. Дори уличните лампи не светеха, а започваше да вали. Навлече чисто новото си, черно кожено яке, нахлупи тъмно матовата каска и яхна жълтото чудовище, паркирано точно пред нея. Изфорсира двигателя два пъти и запраши, без да знае къде точно отива. Тя никога не знаеше къде отива. Беше бясна. Състезанията бяха отменени, а Лори си искаше парите. Днес. Сякаш всичко в този шибан ден, бе тръгнало на обратно. От къде по дяволите можеше да намери 10 000$ за два часа?! Главата й щеше да се пръсне.

Паркира точно пред книжарничката на Сю. Още светеше, въпреки че табелата категорично обявяваше, че вече е затворено. Какво за Бога правеше още тук? Не се беше чувала с нея от месеци. След Онзи случай, беше решила да прекъсне всякакъв контакт с нея. Не искаше да я замесва в лайната. Но какво друго й оставаше? Всички  опции се изчерпваха с отмяната на гонките. Шибаняци. Точно днес ли?

Опита дръжката. Отключено. Пристъпи напред, оглеждайки се за русата глава на малката си сестра сред книгите.

-          Сю? Сю, там ли си?

Тишина.

-          Сю, отговори ми. Аз съм.

Отиде до бюрото, където цареше пълна бъркотия. Най – отгоре върху книжата се открояваше бележка. Почеркът бе почти калиграфически и накривен на ляво. „Три дни или е мъртва. Знаеш как да ме намериш.“ 

Стомахът на Анджи се сви на топка, а сърцето й реши, че непременно трябва да си пробие път навън. Целият свят се въртеше. Този път беше по – лошо от всякога. А изход – нямаше. Анджи яростно започна да преобръща чекмеджетата и рафтовете. Безсмислени движения. Не откри и стотинка. Сейфа. Как не се сети по – рано, мамка му! Изтича до хранилището и изрита вратата, която изхвръкна от пантите си. Зелените й очи се изцъклиха пред разкрилата си гледка. Цареше пълен хаос, а сейфа зееше. И вътре нямаше нищо. Само купчина безполезни книжа и стари сметки. Сякаш не го очакваше.

Телефонът в джоба на прилепналия й черен, кожен панталон иззвъня.

-          Какво искаш, Ди?

-          Анджи! Мила както винаги – смехът на Ди се разнесе в слушалката.

-          Ди, не ми е до игрички. Казваш какво искаш или затварям.

-          Добре, добре. Просто си помислих, че ще се заинтересоваш от факта, че гонките все пак ще се състоят. Нали се сещаш за новата скоростна отсечка?

-          Там ли са? Но защо са ги преместили? Нали ги отмениха, уж?

-     Да, да. Ченгетата ни надушили и пуснахме фалшив слух. В 01:30ч. започват. Ако ще участваш, побързай със записването.

-          Тръгвам.

-          Анджи?

-          Да?

-          Все пак, мини през мен. Имам нещо за теб.

-          Нямам време, Ди.

-          Важно е. За Сю.

Анджи потръпна при споменаването на името й. Хвърли се върху жълтата си Yamaha R1 и отпраши към дупката на Ди. В момента беше 22:30. Може би, все пак имаше време да се отбие за малко. Отсечката беше само на няколко метра от неговото място. Стигна за по – малко от десет минути. Летеше.