Ти си като водата. Като слънцето. Ти си топлината. И щастието. Ти си си ти. Ти. Мой! ...

Странна година. Една такава, с много краища. Ама наистина. Край тук – край на това. Остри ъгли и ръбове, на които се удрям, синини. Рани няма. Само сини петна по кожата? Да. Къде...

                     -          Какво сънува, Мър? -          Спомени сънувах, Мяу. -          Да, ама какви? -          Едни такива, тъжни. -          Как така?! -          Така. Щастливи мигове от миналото....

Обичам песничката на:- мечтите- вълните- тълпитеИ онези кратки, тайни целувки под носа на незрящите гледащи.Обичам миризмата на:- слънце- окосена трева- пролетни цветяИ на ръцете ти, очакващи да ме прегърнат.Обичам:- смеха и детската радост-...

-          Всичко е измислица. Нека си измислим нещо хубаво и да живеем там! -          Действителността е друга, Мър! -          Не е! – заинати се пухкавата топка. -          Огледай се! Живеем в пустош. -         ...

    Overthinking-а никога не е добра идея. Ама никога, никога. Обаче, разбирате ли, кауза пердута е да избягаш от него. Например, срещате този невероятен мъж, който ви купува бонбончета от всеки клек...

 Тяло. Безжизнено, сиво, нереалистично провесено на връзка сезал. Топло, треперещо в молитва за обич. Съсухрено, старо, обвито в болка. Копнеещо, жизнено изпълнено със страст. Нечие убежище за скритите вопли. Мечтано, повито с блянове....

Понякога искам да кажа толкова много, че нищо не казвам. Мълча. Ако надникнете в черновата ми ще намерите четири листа, издраскани с десетки несвързани изречения. Свободни, незавършени мисли, които се противопоставят една на...

Вълнувам се, когато си наоколо. Светът трепери, а въздухът малко ми боцка. Дишам насечено. Кръвта ми пари, разлива се като огън и жари страните ми. Поруменявам. Изпаряват се думите. Мога само да те...

При човека, съществуването предшества същността. Светът няма смисъл отвъд този, който ние му придаваме. „Започнах да те обичам, когато те напуснах”. И тяхната история така започна. Така и свърши. В теб ли се...

 Навярно пейката знаеше много истории. Тази вечер, тя чу и нейната. Облегна се на рамото му и отправи поглед нагоре.-          Виж! – каза. – Красиво е.Рошавата й глава се отпусна, а мислите и...

Пред нея се виеше черна пътечка. По тъмната почва блещукаха кварцови кристалчета, сякаш някой я беше поръсил със захар. И въпреки черната почва, всъщност пътечката изглеждаше вкусна. Някак магнетична, неустоима. Притегателната й сила...

Всъщност, харесва ми да съм с температура. Допада ми това опиянение и тръпките в скованото ми тяло, напомнящи влюбване. Харесва ми как парят клепачите – всяко затваряне отронва сълза, която години е чакала...

Искам да ти кажа толкова много неща. Да ги крещя в лицето ти, да изплача всички неизказани думи. Да те докосна отново, да те видя отново, да се изгубя в очите ти. Да...

Беше седнала на ръба на скалата и чисто по детски поклащаше крака. Широкополата шапка хвърляше сянка върху зачервеното от слънцето носле, а пръстчетата й джвакаха във водата. Какъв прекрасен ден! Четирите светила се...

Вечер, като вечер. Съботна. Луната изглежда беше крайно сънена, та се увила до сърпа с облаци. Едвам мъждукаше изпод небесните родопски одяла. Май беше хванала от оня грип със сополите и за това...